EN BG

Новини

Първо значимо изследване на новия институт, създаден от АИКБ

Първо значимо изследване на новия институт, създаден от АИКБ

04.12.2018

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), в която членува и „Развитие“ КДА, представи официално учредения от нея Институт за устойчиво икономическо развитие. (ИнУИР).

Това е стара идея на АИКБ, целяща разработването на изследвания, икономически и индустриални политики, които да са в помощ както на работодателите, така и на социалния диалог със синдикати и държава.

В присъствието на Васил Велев, председател на УС на АИКБ, беше представено ръководството на института. Проф. Стефан Петранов, председател на УС на ИнУИР, запозна присъстващите със 7-членния управителен съвет, в който освен него влизат изтъкнати наши учени, работещи по проблемите на социалните, трудови и индустриални взаимоотношения.

Прагматично и делово, презентирането на новия институт бе направено от изпълнителния му директор, доц. Теодор Дечев, който представи първото изследване на ИнУИР, засягащо проблемите на колективното договаряне у нас, което, по думите на Дечев, е в центъра на вниманието през последната година, най-вече в рамките на диалога в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Изводите, които прави тази научна разработка, именувана „Наследството на колективното договаряне и перспективите пред него“, са на базата на обработен и обобщен сериозен обем социологически и статистически материал.

Сред някои от най-важните заключение е, че колективното договаряне на отраслово ниво е напълно равностойно на договарянето на ниво икономически дейности, като то има отлична история и солидна основа. Според изследването спирането на колективното договаряне в някои отрасли се дължи предимно на свръх фокусирането върху преговорите за минимални осигурителни доходи. Това е и един от вредните ефекти от въвеждането им, проявен в пълна степен след 2011/12 година.

Важен извод е и че темпът на нарастване на минималната работна заплата – в рамките на отрасловото и браншово колективно трудово договаряне, е значително по-нисък от ръста на административно определяната минимална месечна работна заплата за цялата страна.

Изследвано е и въздействието на „скока“ на МРЗ върху икономически дейности, където средният осигурителен доход е близо до стойността на МРЗ, като категоричното становище е, че безконтролното повишаване размера на минималната месечна работна заплата е заплаха за съществуването на значителен брой икономически дейности. През настоящата година това са 15 дейности, в които са заети над 330 хиляди души.

Статистиката за средната стойност на безработицата в страните от ЕС пък налага извода, че заетостта е значително по-висока при държавите, които нямат регламентирана национална минимална месечна заплата и в които работят много добре уредени системи за колективно договаряне.

Целта на настоящото и на бъдещите изследвания на ИнУИР цели и провокиране на полемики и обсъждания, които на базата на експертна, научна дискусия да формулират решения и добри практики за ред проблемни казуси в рамките на социалния диалог.

» Всички новини